ДОбро утро, слънце! Всъщност вече ти казах "добро утро", чухме се за малко... Но колко е добро утрото всъщност? Ами не особено добро - ти си на острова, изнервен си, ония е все до теб и не можем да говорим спокойно. И ми липсваш! И съм нервна! Все търся варианти и правя планове да те видя отново. Събуждам се всяка сутрин и първата ми мисъл е за теб. А вечер преди да заспя си представям как лежиш до мен и те прегръщам. И това ме плаши! Страх ме е от това което изпитвам към теб. Страхувам се да не те нараня, да не те ядосам или да не допусна някоя глупава грешка и да те изгубя...
 ;)))))))))))))))))))))))))))))))))
Тъкмо се чухме отново.По някакво чудо се случи удобен момент, в който и двамата да можем да говорим.  И усмивката още грее на лицето ми. Ето колко малко ми трябва за да съм щастлива. Дори само да те чуя, да знам, че си добре... 
И после пак ме налягат тъмни мисли и започвам да се тревожа...
Казват, че жените не знаят какво искат. Може би за някои е вярно, но при мен не е така. Аз знам какво искам. Знам и как мога да получа това което искам. Но в живота няма безплатен обяд и не съм сигурна дали съм готова да платя цената ... Не че не си заслужава, напротив ... Искам ТЕБ! А ти си струваш! Заслужаваше си да чакам месеци наред ... ще чакам и още, ако трябва, колкото се наложи ... за да те имам, макар и за малко ... Защото ти си моето щастие ... но си "на заем" ... не ми принадлежиш ...