Здравей,слънце! 18:43 вероятно вече излизате от София, ти караш и в момента не можеш да четеш какво пиша. Но по някое време довечера, може би докато чакаш на Олимпос Плаза отново ще погледнеш постовете Ми, защото знаеш, че всяка дума е написана за теб, а когато се видим все не остава време да ти ги кажа!
Щастлива съм с теб! Всеки път като те видя и грейвам, защото ти си ми слънцето! Обичам те! Рядко го казвам... може би защото преди съм го казвала хиляди пъти, а са разбивали сърцето ми... А и не искам тези думи да изгубят смисъла си от безпредметно повтаряне ... Искам да усетиш чувствата ми ...да ти ги показвам и доказвам с безброй малки жестове, да ги виждаш в очите ми... Но е трудно... И иска време и търпение... а с теб сме като два автобуса на конкурентни компании - всеки със собствен маршрут, пътници и разписание ... гоним графици и търсим начин да се засечем поне за малко на някоя спирка ... за почивка ... да отдъхнем  ... да се откъснем от ежедневието ни и проблемите и поне за миг да бъдем заедно... щастливи ... защото ти си ми слънцето, озаряваш дните  (а понякога и нощите Ми, особено в събота вечер)  
Липсваш ми! Всеки път броя минутите и часовете и мисля кога ще те видя отново! И на теб ти е трудно, знам! Не искам да ти досаждам ... страх ме е да не съм прекалено обсебваща ... да не ти омръзна ... знам че рискът е огромен и се опитвам да се въздържам, да бъда дискретна ... но може би не винаги успявам ... емоционална съм, импулсивна ... млада, наивна ... И влюбена... в теб! Споменах ли вече, че те обичам? ;) Но се старая да съм търпелива