Здравей, слънце! Може би това е последното "непрочетено" писмо ... пратих ти линк към блога и се надявам да успееш да прочетеш, всичко което съм написала... да, знам, че са хаотични думи, пръснати из различните публикации, но аз съм такава ... мислите ми препускат една след друга, а когато сме заедно все нямаме време да си кажем всичко ... а искам да ти споделя толкова много! 
15:13 в момента караш ... най-вероятно сте на магистралата някъде след Чирпан ... И Дуциас стои отпред до теб ... И сигурно ще ми звъннеш като тръгнете от Пловдив и отидеш отзад...  Луда ли съм?! Да си представям къде си и какво правиш във всеки един момент? Да си мисля дали си взе хот-дог от автогарата в Пловдив понеже днес нищо не си ял? Дали те боли лявото рамо? Настинал си ... и днес не си носеше връхна дреха ... ами ако довечера вали и е хладно като слезеш на Катерини?! 
Трудно е! Случват ми се случки, видя нещо забавно или тъжно и искам да го споделя с теб ... не не говоря за значими неща, а просто случайни картинки, някоя песен или смешка ... незначителни  неща от ежедневието ... и ми се иска да си до мен, да ти разкажа ... да ги изживеем заедно! Но не можем! И няма проблем! Не искам повече от колкото можеш да ми дадеш! Разбирам каква е ситуацията и съм доволна на всеки миг, който можем да откраднем насаме!  
Напоследък започна често да ме питаш дали те обичам... сякаш се съмняваш, сякаш още не си сигурен в чуствата ми. И може би е така. Иска се време да свикнем един с друг и да се опознаем. И ще го повторя толкова пъти, колкото ти е нужно за да го разбереш - Обичам те! Щастлива съм с теб! Ти си ми слънцето!
А може би питаш за моите чуства, защото все още не си съвсем сигурен в своите. Знам, че не обичаш много да се обясняваш. А и аз не искам това от теб! Това, че аз те обичам по никакъв начин не те задължава да ми отвръщаш със същото. Човек сам носи отговорност за чуствата си, а когато съм с теб аз съм щастлива и това ми стига!