Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2017 12:41 - за любовта ...
Автор: krizzia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 341 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Добре, нека да поговорим за любовта ... Това е толкова проста дума – 5 букви, няма специален правопис или произношение ... И все пак няма универсално описание за нея. Предполагам, че всеки има своя собствена версия. Разбира се, има много видове любов - като любовта на майките или приятелската любов или любовта на един домашен любимец ... И любовта към бирата и шоколада - това е основният вид любов! Всеки обича бира и шоколад ... Честно мисля, че ако не ги обичаш, трябва да е  психо! Но аз  малко избягах от тема тук ... Това, което наистина имам предвид е Голямата любов ... Как знаете, че обичате някого? Колко време отнема да се влюбиш? Колко пъти можете да се влюбите в живота си? Колко хора може да обичаш? Какво е необходимо, за да се влюбиш в някого? ... Предполагам, че няма прост отговор на тези въпроси ... И всеки има своя собствена версия ... Чудя се тези неща и за да получа отговорите си ще използвам празното виртуално пространство, за да споделя някои от моите случайни трудности и спомени от миналото ми ...

Първият път, когато се влюбих, бях на около 5 или 6 години ... Видях видеоклип по телевизията, чух глас на ангел и бях напълно очарована от него ... Не се смейте за това, но моята първа любов бе Фреди Меркюри ... Не знаех името му и нямах представа за сексуалната му ориентация (не съм сигурна, че на тази възраст дори знаех какъв е секс), но нямаше значение. Знаех само, че той е хубав като очарователния принц от приказките и имаше невероятен глас ... Това беше всичко, което ме накара да  си падна по него ... Така че предполагам, че това е един вид любов - очарованието на дете срещнало въплащението на детските му сънища и приказки ...

Когато бях в 5-ти клас, имах първия си приятел и първата ми целувка ..Няма да навлизам в толкова подробности за това ... Ще кажа, че го обичах ... Това беше чиста детска любов - първите истински чувства, първите истински целувки, първите проблясъци на интимност ... Беше красива, невинна и свежа любов - като пеперуди в стомаха. .. И точно като пеперуда тя отлетя доста скоро, оставяйки само страхотни спомени, които все още блестят и се стягат като пеперудни крила в задната част на съзнанието ми ...

1. Първият ми ... Предполагам, че винаги ще го наричам така ... Но това е така, защото той е първият във всяко едно отношение ... Бях на 15 години, но бях уверена в себе си ... Мислех си,че  знам Всичко (а не беше така) Това беше една от тези истории за Голямата любов в гимназията, но беше истинска ... На първо време беше страшно - обичаш някой с цялото си сърце, стараеш се да се справиш с всичко, бориш се за него ... И плачеш и страдаш ... Като приятели и любовници, най-добри приятели и най-лоши врагове ... Предателство и болка и страдание, сълзи и битки ... И в крайна сметка осъзнаваш, че няма значение - любовта побеждава всичко , нали? ... Ами ... Не! Това беше голяма любов ... Голяма любов ... От типа  любов, които виждате във филмите, но когато седиш пред екрана, мислиш, че всичко е само сценарий и се съмняваш, че може да се случи всъщност  в реалния живот ... Но знаете ли какво ?! Може! И се случи! И това беше опустошително, но  напълно си струваше! Да, сърцето ми беше счупено и то боли, както изобщо не можете да си представите ... Целият ми живот беше нарязан на парчета ... Отне ми години да се възстановя от това, но накрая осъзнах, че си заслужава! Винаги ще го обичам по някакъв начин! Този вид любов оставя белег на сърцето ти и независимо какво вършиш или колко време минаваш винаги ще имаш чувства ... Не, вече не го обичам по този начин! Точно сега двамата сме отговорни възрастни и сме ангажирани ... Ние сме просто приятели ... и двамата направихме грешки и двамата се наранявахме един друг ... Но в миналото бяхме там Щастливи заедно и имахме тази невероятна любов, която идва от нищото и изцяло поема живота ви ...

2. Като се замисля имах сериозна връзка за около пет години, живях с момчето, останах до него в най-добрите и най-лошите моменти,  държах ръката му, когато наистина беше болен и беше в болница, бях почти готова да се оженя за него и да започнем семейство ... Обичах го ... В известен смисъл ... Но ако трябва да бъда напълно честна, не мисля, че някога съм била влюбена в него ... Това беше Удобен вид любов ... Видът на любовта, която хората отвън виждат като перфектна - като двамата сте перфектни един за друг - правилната възраст, подобна среда и възможности... по мнение на всички вие двамата сте просто перфектно съвпадение ... на повърхността изглеждате съвсем съвършено заедно ... Но дълбоко в себе си знаете, че не сте щастливи ... Този вид любов не е за мен ... не мога просто да седя и да чакам да започна да усещам нещо за някого, само защото той изглежда като подходящ партньор за мен ... Аз наричам това "Ще се науча да те обичам някой ден, просто ми даде време" - вид любов ... И предполагам, че работи за някои хора, така че коя съм аз да ги съдя ... Просто казвам - не мога да го направя ... Опитвах се ... лъгах себе си и може би го излъгах и него ... Но накрая И двамата се оказахме нещастни ...

3. Така че идва и Невъзможният вид любов ... този, който просто не е предназначен да бъде ... и от самото начало знаете, че няма да свърши добре ... и всички ви казват да се откажете, защото това ще се окаже Едно бедствие ... И дълбоко в себе си знаете, че те са прави ... В задната част на главата ви има този малък глас, който ви кара да спрете, но не го слушате – скачате  напред за да се съкрушите с любов, надежда и вяра. . И за няколко секунди сте щастливи - чувствате , че летите, целият свят е във вашите ръце, защото сте толкова сляпо влюбени, че нищо друго няма значение ... и след това следва удар - нещо се случва и Осъзнаваш, че те са били прави ... И вместо да летиш, започваш да падаш, докато не удариш земята и се разбиеш на милиони малки парченца ... Но хората наоколо няма да ти помогнат да се изправиш и да вземеш парчетата от Разкъсаното сърце и душа, те няма да хванат вашите пропуснати мечти ... просто ще седят там, ще ви наблюдават с криви усмивки и шепот "Нали ти казах!" Но ги игнорирайте, те не знаят, няма да разберат - Да, това е болезнено и опустошително и сърцераздиращо, но за няколко секунди, преди да паднате, летяхте, бяхте щастливи, безгрижни и влюбени (невъзможна любов, но все пак Силна и завладяваща) и тези няколко секунди понякога струват повече, отколкото хората са готови да платят ...

4. Нека ви разкажа и за несподелената любов. Когато сърцето ти е било разбивано и е страдало толкова много, идва момент в който просто то е неспособно да обича ... сякаш е в реанимацията и има нужда от възстановяване и грижи преди да може отново да изпълнява функциите си на обичащ огран.Та след като бях преживяла една такава Невъзможна Голяма Любов, моето сърце категорично отказа да обича отново, но пък имаше нужда от компания, от нежни грижи и ласки. Бях на 24 ... лято ... море ... разбито сърце ... тежка работа и безкрайни купони ... Срещнах едно момче. Симпатяга -  висок, едър, с кафеви очи... Казах му, че не искам сериозна връзка! Не можех да обичам, а дори и да можех никога не бих се влюбила в него... Той беше за забавление – чисто егоистично! Но той се влюби! И искаше всичко! Искаше мен! Искаше неща, които аз не можех да му дам! Знаех, че боли да обичаш, но не подозирах колко тежко може да е и да не обичаш! Да виждаш как някой е обсебен от теб, че се буди и заспива с мисли за теб! Че мечтае, и иска и се надява ... А ти трябва да попариш надеждите му и да подрежеш крилете на любовта му! Чуствах се виновна! А той използваше вината ми за да ме накара да бъда с него! Преследваше ме, звънеше, плачеше и молеше ... И аз всеки път трябваше да отказвам, да бъда твърда и да казвам „НЕ”, гледайки как го наранявам. И аз страдах ... страдах защото не обичах!

5. След цялата тази драма с обичането и необичането имах нужда от приятел! От опора! От рамо на което да поплача! От някой с когото да се смея... Започнахме да се виждаме с общи познати. Да излизаме по заведения...или пък на домашни купони. Той беше мил, забавен, остроумен, интелигентен ... със сини очи ... Една вечер след събиране вкъщи, в малките часове, точно преди да се съмне той остана да ми помогне да разчистя ... И нещо се случи ... Не беше планирано или нагласено ... Сексът беше страхотен!  Нямахме връзка! Никой от нас не беше готов да се обвърже... и може би осъзнавахме, че не сме един за друг. Бяхме приятели ... и правехме секс ... неангажиращо ... просто бягайки от самотата заедно. Можехме да говорим и да си споделяме всичко. Той знаеше, че още не съм преживяла моята „Голяма Невъзможна Любов” ... и той бе много наранен от бившата си и сякаш нямаше вяра в жените. Беше ни хубаво заедно. Казвах му „искам те, ела” ... и той идваше ... А после лежахме в леглото и му разказвах за любовните си несгоди, а той споделяше с мен своите. Беше ни хубаво. Но не беше истинско. И не продължи дълго. И до днес сме приятели. Знам,че и сега да му се обадя ще дойде, но не за секс, а за да ме изслуша и да ми помогне.Но аз няма да му звънна. Всеки пое по своя път и намери щастието си другаде , с нещо истинско ...

6. Всъщност основната причина да се разделя с № 5, беше че срещнах съпруга си. Може би той беше „златната среда” ... открих в него черти, които бяха присъщи на някои от бившите, но без отежняващите недостатъци. Не, не казвам, че е префектен, напротив, никой не е съвършен! Но например в сравнение с № 1 не ме лъжеше открито в очите и поне видимо пред мен не са закачаше с други жени. И също като с № 2 си пасвахме относно среда, възпитание, образование, професия ... погледнато отстрани бяхме подходяща двойка. Не беше Голяма Невъзможна Любов като с № 3, но имаше чуства и привързаност и обич. А той ме обичаше, но не обсебващо и натрапчиво като № 4. Може би липсваше приятелството и интимността която имах с № 5, но пък за сметка на това на лице беше връзка, обвързване, готовност да се отдадеш на другия. Не знам дали това са достатъчни причини за да създадеш семейство и дом с някого. Обичам съпруга си. Но не, не съм влюбена в него. Може би след всичко преживяно бях престанала да вярвам в любовта. Разчитах повече на  грижите и уважението като основа, върху която да градя щастието си. Но понякога сивотата на ежедневието те обгръща и започваш да се питаш дали не е по-добре да изстрадаш една Голяма Невъзможна Любов, от колкото да живееш спокойно и скучно в мир и разбирателство ...

След като съм преживяла всички тези видове любов, може би мислите, че съм експерт, но истината е, че все още нямам представа за любовта ... Любовта не е за мислене, анализиране или вземане на решения и трудни избори ... Любовта е усещане и инстинкти и интуиция

Преди време срещнах един човек ... И вярвате или не само няколко секунди, след като го видях за пръв път, знаех, че ще се влюбя в него ... и бях уплашена ... и по дяволите - аз се влюбих в него ... И аз съм щастлива ... разбира се, все още имам своите страхове и съмнения, но в живота няма гаранции - любовта не е сигурно нещо, това е нещо непредсказуемо и неочаквано , То просто се случва ... И какво сега ?! Щастлива съм и съм влюбена ... Но крием чувствата си ... защото идва № 7 – Забранената любов! А тя идва и не пита! Не се интересува кой за  кого е женен... И съм разкъсвана от съмнения – дали си заслужава да рискуваме всичко? От вина ... че наранявам околните, че го крада (не не го крада всъщност, просто го взимам на заем само за малко) от семейството му ... че предавам моя съпруг ... ами ако някой научи?! Малка мръсна тайна! Така се чуствам понякога ... като мръсница, лъжкиня, предателка ... Никога преди не съм изневерявала ... Смятах това за смъртен грях! № 1 ми изневери толкова пъти, че знаейки как боли се бях зарекла аз никога да не го причиня на някого ... В една изневяра участват четирима ... и всеки има част от вината ... За да изневериш означава че търсиш нещо, което не получаваш от партньора си – било то внимание, интимност, оргазъм, любов или разбиране ... Когато на мен ми изневеряваха аз бях на 17 (№ 1 също) ... и това което не можех да му дам беше разнообразие ... На тази възраст обвързването и любовта са страшни ... А ние се обичахме! Като луди! И може би това го плашеше и той бягаше при други ... а после пак се връщаше при мен и плачеше и съжаляваше и молеше за прошка ... А аз прощавах! Защото обичах! А сега аз изневерявам ... защото съм влюбена ... и той ме прави щастлива! Но каква е цената на това щастие?! Бих я платила с радост, ако беше само за моя сметка! Но за жалост не е ... Плащат съпруга ми ... и жена му ... и децата му ... Боже, децата му! Бях се зарекла,че никога няма да причиня това на дете ... да отнема баща му! А ето че искам да открадна всеки свободен миг с него! Само за малко! Само за миг! Само за мен! ... А той защо ли изневерява?! Правил го е и преди ... сам ми го е казвал ... но не знам подробности ... не искам и да знам ... Не, всъщност искам! Но ме е страх да попитам! Защо ли е с мен?! Ще полудея! Дали третия закон на Нютон още е в сила ... „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие” ... От едната страна на везната стои той ... моето слънце, моето щастие, любовта ми към него ... а от другата са всички останали – семейството му, моето семейство и вината която изпитвам ... и наистина незнам какво ще покаже кантара ... кое колко тежи и колко ще струва ...

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krizzia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9979
Постинги: 17
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031