Не ти се сърдя ... не, наистина не съм ти сърдита ... Не съм и ядосана ... А дори и да бях, знаеш, че бързо ми минава - аз съм от тия дето обръщат и другата буза, когато някой ги зашлеви ... А много пъти са ме удряли ... Казваш, че съм още малка, млада ... че живота ще ме научи ... може би е така ... Може би наистина ще дойде ден в който когато посегнат срещу мен, аз ще се опитам да избегна удъра или ще отвърна на нападението ... може би ... Но честно казано не бих искала това да се случи! Не съм сигурна, че искам да се променям! Това съм аз - такава съм - наивна може би, действам импусливно понякога, винаги готова да помогна, да подам ръка без да искам или да очаквам нещо в замяна ... А защо и да не е така? Нима е лошо? Тряба ли да съм студена, ината, лицемерна, твърда, корава, злобна ... с користни цели ... да не върша нищо без да имам лична изгода от това?! Чуствам се добре, когато някой има нужда от мен и аз съм насреща за да помогна! Лесно прощавам, когато ме наранят! Емоционална съм, но се старая да не натоварвам другите с моите емоции! Понякога плача ... на песни или на филми ... сякаш съпреживявам емоциите на измислените персонажи ... И може да ме наречеш слаба , безхарактерна ... да кажеш, че не държа на думата си ... когато съм ядосана и подвласна на емоциите може би изричам неща, а като ми мине вече не виждам нещата толкова черни и забравям за яда си и болката която съм изпитала ...
Животът ми не е розов ... Не е и черен ... нито пък бял ... има нюанси ... шибано сиви нюанси...понякога със светли проблясъци, понякога с тъмни моменти ... И ми се струва, че с теб живеем в различни светове ... А аз се опитвам да бъда част от твоя свят, но има толкова много още да уча - да те опозная, да те разбера ... а е трудно, защото ти не ме допускаш ... А аз нямам право да те моля или да очаквам това от теб! Единственото което искам е да си щастлив! А вместо да те ощастливявам в последно време аз май се превръщам в бреме за теб! Чуствам се объркана, уплашена и наранена ... Объркана за твоите чуства и мисли - какво наистина изпитваш ... Уплашена, че може би си с мен по задължение ... Наранена - от начина по който се държа онзи ден ... Беше грубо, ядосано, вулгарно ... сякаш искаше да ме накажеш ... да ме поставиш на мястото ми ... да доминираш над мен ... сякаш съм просто някаква вещ ... твоята играчка, която вземаш когато пожелаеш, а после изоставяш , но не даваш на друг да си играе с нея! И да, знам че не го осъзнаваш ... знам, че не се беше усетил, че така се държа и че аз се почуствах по този начин ... но си мисля, че подсъзнателно, някъде дълбоко в съзнанието си ти искаше да ме накажеш, да си излееш яда от всичко което ти се е насъбрало и ме използва за отдушник, на всички негативни емоции ...