Здравей, слънце,
през последните дни говорихме доста ... и не само празни приказки и сладникави излияния ... споделяхме ... открихме се ... Но на мен все още ми е трудно да достигна до теб...
Понякога те чуствам като малко изгубено дете, на което му се е наложило бързо да порастне и да се оправя само в живота ... и си успял, справил си се с всички трудности, но това ти е коствало много. Затворил си се в себе си, изградил си стени и бариери които трудно могат да се прескочат. А зад тях стои едно момче, което има нужда от обич, нежност, внимание и разбиране, но не смее и не знае как да си ги поиска...
А аз искам да ти дам - да ти дам топлина и сигурност, приятелско рамо, на което да се облегнеш, да отнема поне част от теглото, защото ти сякаш носиш тежеста на целия свят на плещите си ... И знам, знам ... виждам как се стараеш да угодиш на всички, да се разкъсаш на 100 за да можеш да огрееш навсякъде ... а вътре в теб е тъмно, защото след цялото тичане, след всички отговорности и задължения не ти остават сили и бавно угасваш ...
Но ти не искаш да го признаеш! Да, силен си! Ти си един от най-силните и борбени хора, които съм срещала ... Толкова ми е хубаво с теб! Окриляваш ме! Правиш ме щастлива! 
Понякога се чудя защо си с мен ... какво в мен те привлече? Как се реши да рискуваш? Не, не ме разбирай погрешно, изобщо не съжалявам, че нещата между нас се получиха ... Просто ми е чудно - защо точно аз? Убедена съм че е имало и други кандидатки ... как прецени, че точно с мен си струва да опиташ?
И като знам колко ти е напрегнато, колко се разкъсваш между работа, семейство, задължения ... и мен ... И се питам дали си заслужава? И се старая от все сърце да ти дам всичко което мога - да те разбирам, да те изслушвам, да бъда до теб ... да те обичам ... за да оправдая риска, който поемаш... За да изкупя вината, която изпитвам, че моето щастие с теб е за сметка на времето ти със семейството ...
И може би прекалявам ... може би не е моя работа да ти говоря как да си живееш живота. Може би ставам досадна и вместо да се отпуснеш и да избягаш от ежедневните проблеми,когато си с мен, аз те натоварвам с тежки мисли и расъждения ... А ти мислиш! Много! За всичко! И за всички! И за мен! И от цялото това мислене за другите пренебрегваш себе си! Стискаш зъби и търпиш! Преглъщаш! Премълчаваш! А то се трупа вътре в теб и те разяжда, като болест ... Моля те, позволи ми да бъда твоето лекарство! Да ти дам нежност! И разбиране! Да те изслушам! да те облекча ... И да те обичам!